Нашият отговор – докъде стига глупостта на хората

от Георги Златев
управител на МетаВизия ООД

В Интернет може да намерите една остра статия по мой адрес от известния блогър Богомил Шопов  – просто потърсете в Google “докъде стига глупостта на хората – Богомил Шопов” и веднага ще я видите. Тя е по повод на един случай отпреди години:

Богомил тогава беше организатор на ИТ конференцията Уебтех, която нашата фирма МетаВизия също посети. Не безплатно, както повечето посетители, а с платен достъп, т.е. ние бяхме една от фирмите, които, макар и с малки суми, подпомогнаха финансово събитието.

След време забелязах, че на посетителите на конференцията, без те да са поискали това, се изпращат обяви за работа – включително и до наши служители. Намерих това за некоректно – така организаторите нанасяха вреда на фирмите, с които работят, тъй като можеше да станат причина техни служители да напуснат.

Не ме разбирайте погрешно – няма нищо лошо в това човек да преглежда обяви за работа – всеки има право да търси най-доброто за себе си. Когато това става по собствена инициатива, проблем няма. Но когато ти сам му предложиш работа, ти действаш срещу интересите на настоящата му фирма – което е некоректно, ако това е фирма, с която работиш и която подпомага конференцията, която ти организираш.

Написах имейл на Богомил Шопов (който беше организатор и именно той ни покани на нея), в който изразих категорично си несъгласие с гореописаната практика. Последва остър и дори нападателен отговор.

Впоследствие разбрах, че въпросните обяви за работа се изпращат не точно до посетителите на конференцията, а до потребителите неговия сайт. Просто тъй като той е организатор и на конференцията, голяма част от посетителите на сайта му са посетили и конференцията. Това поставя нещата в друга светлина и въпреки че пак има известен конфликт на интереси, вече не е толкова некоректно и е в известна степен приемливо.

Когато писах на Богомил обаче, аз не знаех това. Вместо той да ми го обясни и въпросът да приключи, след няколко дни с неприятна изненада открих въпросната му статия в Интернет, в личния му блог. Там беше публикувал имейла ми (без мое съгласие) съпроводен с етикет “до къде стига глупостта на хората” и епитети като “безумно” и “тъпо”.

Освен това, под самата статия последваха злобни коментари от хора, незапознати със ситуацията. Някои започваха с “работих във фирма подобна на МетаВизия”, последвани от оплакване от даден работодател. Откъде знаете, че тази фирма е била “подобна” на нашата, при условие, че никога не сте работили при нас и дори не ни познавате?

Имаше и няколко коментара в наша защита. Богомил твърди, че били писани от служители на МетаВизия. Ако е така, то това е станало без мое знание, тъй като са писани преди аз да науча за статията, при това анонимно – дори и до днес не зная кой или кои са ги писали. Ако са били наши служители, са го направили изцяло по своя воля и без да търсят облаги. Във фирмата винаги сме поддържали добри и колегиални отношения и се радвам, че сме получили същото в отговор.

След време под същата статия се появи коментар за заплатите ни – написан от човек, който никога не е бил наш служител – Калоян Цветков. Той твърди, че сме ги вдигнали, но само еднократно. Това не е точно така. Ние ги вдигаме постоянно – при нас това е постоянен процес. Заплатата на всеки наш служител расте от момента на постъпването му. Заплащането, което ние даваме, е всъщност на много добро ниво – особено това на най-добрите ни специалисти.

Може би беше добре г-н Цветков първо да ме попита, преди да публикува подобна информация – иначе неволно подвежда хората.

В крайна сметка стигнах до извода, че при възникване на проблем е добре първо да го обсъдиш спокойно и изясниш, вместо да подхождаш остро и с обиди. Това важи за всички участници в ситуацията, включително и за мен самия, тъй като моят собствен имейл беше на висок тон (макар и без обидните епитети на Богомил и някои коментатори).

Като се замисля, всичко това се дължи на факта, че ние в МетаВизия ценим хората си. В ИТ най-ценното са хората. Екипът.

Естествено, няма как да задържим някого, ако получи по-добро предложение. Всеки е свободен да търси най-доброто за себе си. Но докато са при нас, гледаме да дадем най-доброто на хората си. И не говоря само за заплащане. Заплащането е важно и както вече казах – при нас то е доста добро. Но говоря също и за уважение. Ако има оплакване – да се изслуша. Ако има недоразумение – да се изясни. Ако има проблем – да има и диалог. Само така може да се стигне до момента, до който стигнахме и ние – когато фирмата е обект на нападки, служителите да я защитят.

Advertisements